1.Състав на въглищата-те имат органичен растителен произход.Образували са се с течение на милиони години чрез изгниването на дървета и други растения.
2.Видове въглища, запаси и териториалното им разположение на територията на страната
А)Лигнитни въглища-с най-значителни запаси,но калоричността им е най-ниска-около 1200-1500 kcal.Отличават се с високо съдържание на пепел. Тези качествени характеристики ги правят икономически неизгодни за превоз на дълги разстояния. Това предопределя използването им в близост до мястото на добив. Н страната ни са открити около 15 басейна на лигнитни въглища, като с най-голямо значение е Маришкият басейн, разположен между градовете Димитровград, Раднево и Гълъбово. Промишлените запаси са около 3.2 млрд. тона. Близкото разполагане на въглищата до повърхността позволява прилагането на открит способ за експлоатация. Други по значителни лигнитни басейни са Софийският, Ломският, Елховският. Лигнитните въглища имат най-голямо значение за страната и се използват за добив на електроенергия.
Б) Кафяви въглища- тяхната калоричност е от 2500 до 5000 ксаl, а влажността им е по-ниска сравнена с лигнитните въглища. Използват се предимно за производство на електроенергия и топлоенергия. С най-голямо значение е Бобовдолският басейн с общи запаси от около 190 млн.тона, на базата на който функционира една от най-големите ТЕЦ в България-„Бобовдол”. По ограничени количества от запаси има в Пернишкия, Бургаския, Пиринския и Николаевсия басейн.
В) Черните въглища са с висока калоричност- около 6000 ксаl, което позволява тяхното коксуване и използване в металургията. Съдържат малко влага и пепел. Използват се и в химическата промишленост. Най-голям басейн на черни въглища е Балканбас, който е разположен в Централна Стара планина между градовете Габрово, Сливен и Твърдица. Въглищните пластове са тънки и на голяма дълбочина, което оскъпява добива им. Перспективен за експлоатация е Добруджанският басейн, северно от Каварна, чийто запаси според геолозите достигат до 1.2 млрд. тона. Находището е обаче на голяма дълбочина- около 2000 м, което затруднява използването му. Малки находища на черни въглища има също и в Западно Стара планина-Белоградчишко.
Г) Антрацитните въглища са с най- висока калоричност- около 7000 ксal и ниска влажност, но поради ограничените запаси не намират практическо приложение в икономиката ни. По-голямо е находището в района на гр. Своге и гара Томпсън в Искърския пролом.
Извод:
България е относително богата на лигнитни и кафяви въглища (с ниско и средно качество), но бедна на черни и антрацитни въглища (с високо качество). Освен това голямо количество от въглищата на територията на България, КОИТО СЕ ОТЧИТАТ КАТО НАЛИЧНИ РЕСУРСИ не могат да бъдат добивани или са с много лошо качество(висока влажност)-Ломски басейн.
Ето защо за задоволяване на нуждите на страната се налага ежегоден внос от около 2.5 млн. тона на година.
